С въвеждането на Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) и Закона за националната стандартизация, Република България постави началото на процеса на уеднаквяване на техническото законодателство с това на Европейският съюз (ЕС). 

С приемането на тези два закона се цели, чрез ускорено въвеждане на европейските стандарти като български да се създадат предпоставки за приемането ни за пълноправен член на европейските организации по стандартизация CEN, CENELEC и ETSI. 

Регламентирането на техническите изисквания към продуктите също е едно от задължителните условия за приемането ни в ЕС. Това трябва да се свързва не само с необходимостта от осигуряването на такава безопасност на българските стоки, каквато изисква Европа, но и с грижата за повишаване тяхното качество въобще. 

В тази връзка се разработиха Наредбите, с които се въвеждат европейските директиви от т.н. “Нов подход”, отнасящи се до безопасността на продуктите, които се пускат на пазара. Наредбите се прилагат само когато продукта се пуска на пазара и/или се пуска в действие за първи път. Освен това, наредбите се прилагат за използвани продукти и втора-ръка продукти, внесени от трети страни, но не и за такива продукти, които вече са пуснати на пазара. Това се прилага даже и за използвани и втора-ръка продукти, внесени от трета страна, които са били произведени преди влизането в действие на прилаганата наредба. Пускането на пазара и/или в действие на продуктите, които попадат под действието на съответната Наредба, определяща съществените изисквания към тях, може да се извърши само след оценяване на съответствието им с тези изисквания.  

Удостоверяването за съответствие на даден продукт, пускан на българския пазар, с изискванията на Наредбите се извършва чрез декларация за съответствие, издаване на сертификат за съответствие, маркирането му по подходящ начин и поставянето върху изделието на знака “Со”. Без наличието на този знак и посочените документи, изделието не може да бъде пуснато на българския пазара. Знакът “Со” не е знак за качество на продукта. Този знак е адресиран както до органите на надзор на пазара, така и до потребителите, като ориентир при избора на продукта. Трябва да се има предвид също, че всяка злоупотреба с маркировката води до много сериозни правни последици. Европейският аналог на знака за съответствие е “СЕ”.      

Решението за издаване на документите, удостоверяващи съответствието се извършва въз основа на сериозен анализ на резултатите от проведените лабораторни изпитвания и процедури по оценяване на съответствието. Тези дейности включват експертна оценка на техническото досие на изделието, лабораторни изпитвания и анализ на системата за мениджмънт на производителя. 

Издаването на сертификата за съответствие не е последната дейност по регламентирането на съответствието със съществените изисквания за безопасност на изделията, регламентирани в Наредбите. Всички притежатели на сертифицирани изделия подлежат на надзор, извършван от нас през времето на валидност на сертификата. Надзорът цели да се контролира спазването на всички условия при които са издадени документите, удостоверяващи съответствието. При неспазване на тези условия, сертификата може да бъде отнет и анулиран. 

Газовите уреди, било то промишлени (котли, регулатори, горелки и др.) или домакински (готварски и отоплителни печки, котлони, бойлери, барбекюта и др.) подлежат на оценяване на съответствието с изискванията за безопасност, съгласно европейската Директива за газови уреди 90/396/СЕЕ. 

В България реда за осъществяването на тази дейност е регламентиран в Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на газовите уреди, влязла в сила от 13.06.2002г. Това означава, че на българския пазар не могат да бъдат продавани, предлагани или пускани в действие газови уреди, на които не е извършено оценяване на съответствието и не притежават сертификат за съответствие, респективно знака “СО”.